Христос донесе на човечеството културата на любовта. За тази култура са нужни хора с отворени очи, с отворени умове и сърца. 25-22.
Как се познава, кой човек възприема и прилага Божията Любов? Ако челото на човека се повдига и разширява, ако главата му горе, на темето се повдига, той е добър проводник на любовта. Ако ръцете на човека не станат по-деликатни, и чертите на лицето, му по-меки, той не е дал път на Божественото Начала в себе си. Ще кажете, че който, работи физически, не може да има меки ръце. Така е, работникът има груби, корави ръце, на това не се позволява. Не е позволена на човека да злоупотребява със силите на своя организъм. В бъдеще, когато, животът на хората се подобри, всички ще вземат участие във физическата работа. Тогава времето, ще бъде така разпределена, че ще се застъпят всички сили: физически, сърдечни и умствени. Човек ще употребява три часа робата за сърцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седем часа сън, т. е. разходка от физическия в духовния свят. Останалите пет часа са за благотворителни дела: садене на плодове, отглеждане на цветя, посещаване на бални и др. 25-300.
Когато Божественото съзнание в човека се пробуди, той свети. Неговото сърце и неговият ум са запалени с Божествения огън на Любовта. 16-132.
Когато лицето, на човека е чисто и светло, като на светиите, от сърцето, му излиза пламък, светлина. От мозъка и от сърцето, на много, учени излиза също такава светлина. Приятно е на човека да среща хора, на които главите, лицата и сърцата светят. Това значи хора на новата култура. Когато всички хора придобият тази светлина, те ще си подадат ръка, и всички заедно ще светят, ще показват пътя на ония, които са се отклонили от него. 16-132.
Съвременният човек вижда само с очите си, чува с ушите си, вкусва с езика си, опитва миризмата с носа си, поради което тялото му е още в тъмнина. Очите, ушите, носът изпълняват днес специфична служба, не си помагат взаимно. Ще дойде ден, когато очите, ушите, носът съзнателно ще помагат на ръцете и краката. 148-170.
Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзнание, за причинен свят. Това се постига постепенно, чрез последователна работа върху физическото тяло, върху сърцето и ума, върху висшия разум и най-после върху душата и духа. Така стават хората велики и знатни. 25-16.
Един ден, когато влезете в духовния свят, вашите мисли и чувства ще станат обективни и като ги видите, ще се засрамите от себе си, ще разберете, че не сте готови за този свят, и ще пожелаете по-скоро да слезете на Земята, да работите за съграждане на своето светло бъдеще. Затова, именно, човек се преражда. 24-17.
